Yosifov's post
cancel
Showing results for 
Search instead for 
Did you mean: 
Level 9

Как се записва име на улица в google maps ?

Здравейте, моля, кажете, как да покажа, че улица вече има име.
Благодаря !
Ето снимка на името:
 3 real estate, advertising, Sofia, Lozenets, vladimir yosifov,Sofia,reklama,imoti,business,apartament,pod naem,streetphotography,6161.jpg

Това е снимка на сграда на северния тротоар :
3 real estate, advertising, Sofia, Lozenets, vladimir yosifov,Sofia,reklama,imoti,business,apartament,pod naem,streetphotography,6160.jpg

42°39'59.0"N 23°19'39.4"E

42.666389, 23.327612

Улицата е в нов район на бизнес и жилищни сгради в България, София, квартал Лозенец.
Добро място за живот и бизнес ! 

Благодаря на всички за помощта!

София, Bulgaria
1 comment
Level 9

Отговор: Как се записва име на улица в google maps ?

Ето информация за професор Михаил Андреев : 
"

Името Михаил Андреев избухва в паметта ми с много спомени, които напират към устата и взаимно си пречат - като автомобили на кръстовище без светофар. Може би има смисъл да минат само онези, които са един албум от словесни снимки на тази незабравима личност.

За пръв път срещнах проф. Андреев като юноша в средата на 60-те години. Това стана на Дебеляновия мост в Копривщица. Той вървеше с акад. Петко Стайнов от горната страна на улицата, а ние - срещу тях. Дядо ми и Стайнов, като стари приятели, веднага се заядоха на политически теми - единият увеличи слуховия си апарат, а на другия бастунът започна полемично да се отделя от земята. Тогава Мишо Андреев сложи ръце на рамената им и ги охлади с думите: „Консулите да пазят, учителите да учат”. И ги покани на кафе.

Същата сентенция чух пак от проф. Андреев няколко години по-късно в уводната му лекция по римско право, когато деликатно ни внушаваше, че макар и комсомолци, наша основна задача е да усвояваме знанието, а не да се занимаваме с политика. Някои го разбраха, но не всички. 
Лекциите му по римско право бяха истински гала спектакли. Ако са първи в дневната програма, половин час по-рано предните банки на аудиторията бяха безкомпромисно заети. А ако са вторите за деня, вторият час на предходния лектор беше масово посетен, за да се заемат местата за римската лекция. Речта му носеше едно стилово гостоприемство в науката. Изпитът по римско право беше истинският приемен изпит във факултета, нашето свето причастие към правото, юридическото ни кръщене. Веднъж го заварих в кабинета му как зачервен обясняваше на един студент, попаднал случайно в университета: „Колега, за да вземете изпита по римско право, коренен прелом трябва да настъпи във вашата личност”.


Когато в час по история на българското право ни написа на дъската осемте царски грамоти, обърна се към аудиторията с думите: „Твърде много грамоти, ще кажете Вие. Твърде малко, ще отвърна аз. И ако не ги пазите, ще им посегнат като на Закон Судны Людям”.

Само веднъж съм виждал проф. Андреев безпомощен и безмълвен - в онази свещена вечер на 07.12.1972, когато под прозорците му на ул. „Цанко Церковски” 250 студенти запяхме Gaudeamus. Той се показа на вратата по домашен халат - слисан, изумен и онемял. Опита се да каже нещо, видя, че няма да може и почна да маха с лявата ръка - дясната държеше цветята - и се скри обратно в къщата.

Безпрецедентната серенада за Мишо Андреев показа кой е студентският любимец между преподавателите, но предизвика нескрита злоба, ревност и завист. Защитата на докторската му дисертация „Ватопедската грамота” беше провалена поради липса на кворум - „другарите“ забравиха да дойдат - и тя повече не беше насрочена.

Натискът срещу Михаил Андреев продължи в две посоки - първо, опитаха се да девалвират дисциплината му „Римско право” като я направиха изборно -задължителна в конкуренция с „Политически и правни учения”. Второ, срещу младите му последователи започна необявена война. Например, точно преди изпита за асистент по история на държавата и правото срещу незабравимия Румен Чолов тръгна проверка на военна прокуратура дали е бил правилно уволнен от казармата предсрочно и то години преди това. На друг кандидат просто отмениха аспирантурата по римско право с цинична политическа откровеност.

Проф. Андреев знаеше рисковете да е бялата врана и че властта не вярва той духовно да се е подчинил. Приемаше униженията с достойнство, криеше страданието си и никога не го осребри.

Накрая по едно изречение за две негови рядко споменавани писания. През 1946г. 35 годишният Михаил Андреев и 34 годишният Живко Сталев издават удивителен Коментар на Закона за гражданското съдопроизводство. Няма нищо близко по качество на този коментар от тогава до днес, включително и след процесуалния преврат от 2007. Другото е студията му с Владимир Кутиков в годишника на факултета през 1960 за Договора на Иванко с Генуезците. Обърнете внимание - Андреев със Сталев и Андреев с Кутиков- едни искрени и плодотворни академични приятелства, които са пример за днешните обитатели на кабинетите им на четвъртия етаж.
Връстниците ми помнят как на всеки студентски поздрав професорът отговаряше със свалена шапка, а когато поздравът идваше от красива колежка имаше и леко обръщане след нея. 
Споменът за Михаил Андреев не е политически конвертируем. Не знам дали щеше да е щастлив ако беше доживял днешната нормативна Содом и Гомора. Смисълът от настоящото честване е не да пръскаме върху образа му сълзотворен газ, нито да го превръщаме в юрган, под който да се крием от реалността. Смисълът е да усещаме присъствието му в днешното трудно време и да чувстваме, че той върви редом с нас.

Защото със или без нас, проф. Михаил Андреев ще си остане едно сияние в академичната митология на юридически факултет. Нашето призвание е да свидетелстваме за него и за това с открито сърце споделям на младите колеги:

Истина Ви казвам - имаше го проф. Михаил Андреев.
Ние сме щастливи, че го видяхме и живяхме с него.
Но ако Вие се развълнувате от делото му без да сте го видяли-
значи сте много по-щастливи от нас!

01.12.2011                                                                                                               адв. Валентин Брайков 
 

"