Има места, които колкото и пъти да посетя, винаги успяват да ме оставят без дъх. Днес планината Рила ми подари перфектното време – кристално синьо небе, слънце и онази чиста планинска свежест, която те кара да се чувстваш истински жив!Маршрутът ми започна от добре познатата хижа Рилски езера 2150 m, където дървената мечка на входа вече е класика за снимка за „Добре дошли“.
Оттам – щеките в ръце, раницата на гърба и нагоре по баира!
Пътеката ме поведе през страхотни алпийски ливади, нашарени с лилави цветя, преди пред мен да започнат да се показват езерните очи на планината: Долното езеро 2095 m – първото, което те посреща отвисоко със спокойните си води.
Рибното езеро 2184 m.,
Трилистника 2216 m. и
Близнака 2243 m са наредени в красива каскада.
Емблематичното езеро Бъбрека 2282 m – с неговата поразителна форма и наситено син цвят, който направо те хипнотизира.
От Бъбрека тръгнах нагоре към езерото Окото 2440 m. – дълбоко, хладно и величествено, където още имаше сняг.
Като стигнах там, хванах пътеката вдясно от езерото и след като го изкачих, излязох направо нагоре към Отовишка порта 2670 m на билото, откъдето се открива величествена панорама със седемте рилски езера.
Истинското планинарско приключение за ценители започна, като тръгнах по панорамния Отовишки рид към култовото плато Раздела.
Там, където се пресичат ветровете и най-важните пътеки в Рила, усещането за мащаб и свобода е неописуемо!
Следващата ми цел беше връх Дамга (Вазов връх, 2670 m).
От най-високата му точка планината се разкри пред мен в цялата си сурова, дива прелест. На една ръка разстояние виждах Мальовишкия дял и суровите зъбери на околните върхове.А погледът надолу… пейзажът към Урдините езера е просто от друга планета!
На снимката се виждат четирите сини перли, които се откриват оттук – сгушени дълбоко в своя закътан циркус, те изглеждат толкова недокоснати и тихи, далеч от масовия туризъм. Гледката от птичи поглед към сините им очи е от онези моменти, които се запечатват в съзнанието за цял живот! Дълъг, сериозен и изключително преход, който те кара да забравиш всякаква градска суета. Истинският подарък обаче ме очакваше на връщане. Езерото Сълзата се разкри пред мен в целия си блясък,
а Окото вече беше уловило топлите отблясъци на залязващото слънце.
Докато вървях по пътеката край Бъбрека в златния час,
в главата ми се въртеше само една мисъл: България е невероятно красива, а Рила е нейният покрив и гордост! Пожелавам на всеки да изпита тази емоция.
